Забавления

В непосредтвена близост до селото /10 км/ се намира манастир Света троица. Разположен в землището на село Устрем той е действащ девически манастир от Сливенската епархия на Българската православна църква. Според османски документи Вакъвският манастир (на името на село Вакъв, днешно Устрем) води началото си от Втората българска държава. През XI-XII век на около 500 метра над манастира съществувала скална църква, наречена „Вехтата църква“, за чиято връзка с манастира съществува следната легенда. По време на иконоборството във Византия (725-843 г.) в пещерата тайно се събирали на молитва християни от района и криели в нея две икони на апостолите Петър и Павел и на Светата Троица. Един ден старец козар сънувал, че при него идва Свети Петър, носещ в ръце ключове и го попитал защо държат иконите в пещерата. „Тук се събираме и се молим. – отвърнал козарят и добавил – А ти кой си?” „Аз съм Свети Петър, който отваря и затваря църквите“. „Дай и на мене един ключ и аз да отворя една църква“ – примолил се старецът. Свети Петър му дал, той продал козите и с помощта на местното население издигнал черквата „Св. св. Петър и Павел“, при което параклисът (от времето на Втората българска държава) останал вграден зад олтара.

Местността Дрънчи дупка е разположена в землището на село Мелница само на 28 км от село Срем. Обявена е за природна забележителност през 1968 г. с цел опазване на пещерната яма Дрънчи Дупка. Намира се в красива местност на 2 км от селото, докъдето можете да се разходите пеша или да се придвижите с автомобил. Пещерата се намира в широколистна гора в триаски мраморизирани варовици. Тя е пропастна с денивелация 24 м и дължина 27 м, на дъното на която тече подземна река. Формата на отвора й наподобява вулва. Пещерата е истинско предизвикателство за спелеолозите и любителите на екстремните спускания в неблагоустроени пещери. Името й идва от там, че заради специфичните варовикови скали и отвори на пещерата, когато се хвърли камък се чува кънтене. За да чуете дрънченето на пещерата е необходимо да си вземете камъче по пътя, защото около самата пропаст почти няма останали. За люботелите на пешеходния туризъм има черен път от Срем до местноста с дължина около 10 км

Крепостта Палеокастро е била слънчево светилище от бронзовата епоха, укрепено в Ранната античност и е използвана до ХІІ век. Тя се намира на невисок връх, на 2 км западно от Тополовград, в северните поли на Сакар. Останали са участъци, развалини от крепостната стена и разхвърляни камъни из околността. Предполага се, че крепостта е изградена от траките, подновявана е от византийците и българите. Скалите на Палеокастро крият една древна загадка – 150-те скални дискове, изобразяващи Слънцето или Луната и Слънцето. Изображенията са на пръв поглед без определена подредба и последователност – с най-различен диаметър, едните са вдлъбнати, другите са изпъкнали, някои са по групи, а други – самотни. Пътят за крепостта се отбива от шосето от Тополовград за с. Хлябово, изкачва се, след което се спуска в дол. Оттук се вижда хълмът, на който е крепостта.

Крепостта е разположена върху неголям хълм над с. Маточина, чиито склонове са труднодостъпни, а на места напълно недостъпни, освен от юг, откъдето идва пътят откъм селото. Билото на хълма е сравнително плоско и наподобява малко плато. Над стръмните склонове на хълма личат останки от стара укрепителна стена, ограждаща платото По платото личат и някои съоръжения и обекти като водосъдържател, места с култово предназначение и други сферични вдлъбнатини  в скалите. Сравнително добре запазена е висока средновековна кула от ХII-ХIV в., тип донжон. Височината на останките на кулата е около 18 m и те представляват величествена гледка, изпълвайки панорамата в региона. Разположена е в южния край на хълма, охранявайки единствения достъп до платото и единствения коларски път. От възвишението на кулата се открива чудесна панорама към планините Сакар и Странджа, към долината на р. Тунджа и към турската граница и равнината на гр. Одрин.

Част от 100-те Туристически обекта на България. Основан през 1958 г. разполага с над 23 000 експоната, от които над 14 000 съставляват основния етнографски музеен фонд, разпределен в следните колекции: ,,Земеделие и животновъдство”, ,,Жилище и жилищна уредба” , ,,Транспорт, лов и риболов”, ,,Облекло и накити”, ,,Тъкани и шевици”, ,,Традиционни занаяти”, ,,Художествено народно творчество”. В основния му фонд “Археология” се съхраняват над 1 000 движими културни ценности.

Т.нар. „Царски долмен“ се намира в м. Бялата трева. Това е и най-добре запазеният долмен на територията на Югоизточна Европа. Мегалитният обект е датиран към ранната Желязна епоха (около 1050 – 500 г. пр. Хр). Мястото е обозначено и има изградена пътека до долмена. Другият археологически обект в м. Бялата трева е разположен на около 3,5 km южно от с. Хлябово. Това е един от най-големите и най-добре запазени долмени в Сакар планина, поради което е привлякъл вниманието на всички значими изследователи на късната Желязна епоха в България. Той е бил документиран от експедицията на проф. Фол през 1973 г. Пред долмена на място са запазени трите централни плочи на правата фасадна стена с височината на дромоса, която твърде много прилича на тези при долмените в м. Нъчеви чаири и м. Купанов долап. Две от плочите са разположени в линия източно от входа на долмена, а третата, завъртяна с външния си край напред – западно от него.

Долменът в местността Нъчеви чаири (Голям рът) се намира на около 1,5 km западно от с. Хлябово. Мегалитният обект е бил докумнтиран първоначално от експедицията на проф.Александър Фол през 1973 г. и описанието му е публикувано в каталога „Тракийски паметници“ том III. При сондажите през 1974 г. е била разчистена вътрешността на двете камери и части от дромоса. През 1976 г. е разкопано пространството пред долмена; освен намирането на сравнително богат археологически материал са били и разкрити неизвестни дотогава детайли на долмена – фасадната стена и долепеният отстрани втори долмен, в който за първи път са били документирани запазени останки от погребение.

Долменът в м. Купанов долап („Гайдарова пещера“) се намира на 1,5 km югозападно от с. Хлябово, на склона на десния бряг на р. Дуандере. Този долмен е бил посетен първоначално от експедицията на проф. Фол през 1974 г. и повторно през 1976 г. По време на двете посещения са били направени неголеми по обем сондажи във вътрешността на долмена и пред него, където е открит обилен керамичен материал. Местността Купанов долап представлява отворен на запад и югозапад склон над десния бряг на р. Дуандере, изобилстващ със скални блокове и материци. Има пряка визуална връзка с разположения на срещуположния бряг, отдалечен на около 1,5 km долмен в местността Нъчеви чаири. Долменът в местността Купанов долап е голям, двукамерен, ориентиран е с входа си на юг – югоизток. Главната камера е дълга 2,25 m, широка в основата си отзад 2,05 m и отпред 1,95 m и висока 2,20 m., като четирите ѝ страни са наведени навътре. Предната камера има трапецовиден плам; тя е висока 1,10 m, широка в основата си отзад 2,05 m отпред 1,75 m и висока 1,90 m. Могилата на долмена достига на височина почти до горния край на плочите му. Тя е заобиколена (освен отпред, където е пресечена от фасадата) с кръгла крепида с диаметър около 11 m, изградена от масивни плочи, част от които са запазени на място.

В тази местност е разположена долменоподобна скално-изсечена камера, която е леко скосена в горната си част. Открита и публикувана през 1901 г. от Георги Бончев. По описанието на откривателя и фотографиите, които той прави на мястото се вижда че камерата е имала плоча, която липсва в наши дни. Наличието на плоча при фронталния отвор е типично за долмените със скално-изсечена камера на територията на Странджа-Сакар. В скалата и до днес личат следи от жлебовете, където е прилягала плочата. Вътре в камерата личат малки вдлъбнатини по стените, които са с изкуствен произход, но все още не е ясно дали са имали функционална или символична роля.

Археологическият обект е разположен южно от с. Хлябово, в м. Стоева круша, която отстои югозападно от местността Авджика. На терен се наблюдават останките от голям разрушен мегалитен обект (най-вероятно долмен). Над земята се показват и върховете на вертикално забити плочи със заоблени кантове, каквито са типични за местните долмени, но могат да бъдат и елементи от крепида.